6.10.2006 г., 22:55

* * *

701 0 1

~*~*`*~*~ ~*~*`*~*~  ~*~*`*~*~

 

 

Един прозорец води към дома.
Един прозорец води към небето.

Един прозорец и една мечта

Обсипани в мрак и светлина.

 

 Един прозорец непознат и тъмен.

Един прозорец ,по пътя към него

 е стръмен.

Един прозорец – мрачен и жесток.

Един прозорец и една любов.

Един прозорец презиран и мразен

от всички, но не и от мен.

Един прозорец – близък, далечен,

 но славен.

Прозорецът на моят живот и ден!

 

~*~*`*~*~ ~*~*`*~*~  ~*~*`*~*~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...