Jan 14, 2007, 5:48 AM

* * *

  Poetry
1.1K 0 5
В пламъци е душата ми,
в пламъци е всичко сега.
В печката виж нещо гори
и пее в смъртта си.
Това е любовта ми,
хвърлих я там.
Тя пее и плаче за теб,
и в последните си мигове търси теб.
Нека не се мъчи щом е нежелана,
нека умре, за да не я боли.
Моите чувства ти не разбра.
А може би някой ден
ще се прероди,
но не за теб и лъжите ти.
Някой различен ще я съживи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...