Jan 14, 2007, 5:48 AM

* * *

  Poetry
1.1K 0 5
В пламъци е душата ми,
в пламъци е всичко сега.
В печката виж нещо гори
и пее в смъртта си.
Това е любовта ми,
хвърлих я там.
Тя пее и плаче за теб,
и в последните си мигове търси теб.
Нека не се мъчи щом е нежелана,
нека умре, за да не я боли.
Моите чувства ти не разбра.
А може би някой ден
ще се прероди,
но не за теб и лъжите ти.
Някой различен ще я съживи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...