14.01.2007 г., 5:48

* * *

1.1K 0 5
В пламъци е душата ми,
в пламъци е всичко сега.
В печката виж нещо гори
и пее в смъртта си.
Това е любовта ми,
хвърлих я там.
Тя пее и плаче за теб,
и в последните си мигове търси теб.
Нека не се мъчи щом е нежелана,
нека умре, за да не я боли.
Моите чувства ти не разбра.
А може би някой ден
ще се прероди,
но не за теб и лъжите ти.
Някой различен ще я съживи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...