Jul 15, 2007, 11:08 AM

* * *

  Poetry
804 0 1

Излез за секунда от съзнането ми, моля те!
Като малко, уплашено дете се чувствам,
седнало на прага, подпряло брадичка, чака те...
Баби и лелки около него с филийка - "не искам да ям"...

Приятелчета, подканвани от големите, го викат,
то не става, то плаче, погалва кученцето си и мечтае...
така съм самичък, ела, всяка клетка в мен ридае,
от прозореца гледам света - насила искат в него
                                               без теб да ме натикат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любовник All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сладко е, но има и малка тъга!
    Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...