Nov 9, 2006, 10:58 AM

* * *

  Poetry
912 0 1
Не искам да се връщам
В миналото си сега,
Отново тежко да въздишам,
Изпълнена с тъга-
Тъга по отминалите дни
И по онези,които не са били...
Но защо не мога и да спра-
Напред да продължа?-
Постоянно си повтарям,
Че трябва аз да издържа-
Заради теб и
Заради мен самата.
Моля те и затова,
Остани до мене ти,
Че умирам аз почти...
Помогни ми да вървя напред
Уверена,че на света
Стават някога и чудеса.
Тогава ще заживея
С едничката надежда,
Че след време-
Години може би,
Ще изживея онова,
Което в миналото не успях,
За което отдавна аз копнея
И мечтая всеки ден;
Че ще мога истински да опозная онзи,
Който,Боже, ти отне от мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Адамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...