9 нояб. 2006 г., 10:58

* * *

918 0 1
Не искам да се връщам
В миналото си сега,
Отново тежко да въздишам,
Изпълнена с тъга-
Тъга по отминалите дни
И по онези,които не са били...
Но защо не мога и да спра-
Напред да продължа?-
Постоянно си повтарям,
Че трябва аз да издържа-
Заради теб и
Заради мен самата.
Моля те и затова,
Остани до мене ти,
Че умирам аз почти...
Помогни ми да вървя напред
Уверена,че на света
Стават някога и чудеса.
Тогава ще заживея
С едничката надежда,
Че след време-
Години може би,
Ще изживея онова,
Което в миналото не успях,
За което отдавна аз копнея
И мечтая всеки ден;
Че ще мога истински да опозная онзи,
Който,Боже, ти отне от мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....