Вечер тихо се пребирам
пак във празна стая.
Вечер аз заспивам
под завивка остаряла.
и сънувам твоя поглед ням
как влюбих се във теб не знам.
В съня си мира не намирам
в бездната се лутам пак сама.
В тъмното аз търся светлина
да ми даде надежда една.
В моите тъжни очи
оглеждат се небесните звезди.
В моите тъжни очи
няма блясък дори.
© Илияна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
