Nov 20, 2006, 4:09 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0

Вечер тихо се пребирам
пак във празна стая.
Вечер аз заспивам
под завивка остаряла.
и сънувам твоя поглед ням
как влюбих се във теб не знам.

В съня си мира не намирам
в бездната се лутам пак сама.
В тъмното аз търся светлина
да ми даде надежда една.

В моите тъжни очи
оглеждат се небесните звезди.
В моите тъжни очи
няма блясък дори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...