Залъгвах се, че срещам любовта,
и много често мислех, че обичам,
пожар разпалвах в своята душа,
крила си слагах, да, но не политах.
Защото в своя устрем бях сама.
От статуи студени обкръжена,
и въпреки, че давах топлина,
те някак си оставаха си неми.
А воплите ми чезнеха в нощта,
звездите ги поемаха безмълвни,
и аз ги гледах чак до сутринта,
очаквайки и в мене да се съмне. ...