* * *
Залъгвах се, че срещам любовта,
и много често мислех, че обичам,
пожар разпалвах в своята душа,
крила си слагах, да, но не политах.
Защото в своя устрем бях сама.
От статуи студени обкръжена,
и въпреки, че давах топлина,
те някак си оставаха си неми.
А воплите ми чезнеха в нощта,
звездите ги поемаха безмълвни,
и аз ги гледах чак до сутринта,
очаквайки и в мене да се съмне.
Очаквайки да дойде онзи мьж,
когото във съня си виждам само,
и с допира си нежен отведньж,
от мен да смъкне цялата измама.
Аз виждам него в тебе, но не знам,
не са ли пак лъжливи мойте чувства,
за някой като тебе аз мечтах,
и някой като тебе ще изпусна.
и много често мислех, че обичам,
пожар разпалвах в своята душа,
крила си слагах, да, но не политах.
Защото в своя устрем бях сама.
От статуи студени обкръжена,
и въпреки, че давах топлина,
те някак си оставаха си неми.
А воплите ми чезнеха в нощта,
звездите ги поемаха безмълвни,
и аз ги гледах чак до сутринта,
очаквайки и в мене да се съмне.
Очаквайки да дойде онзи мьж,
когото във съня си виждам само,
и с допира си нежен отведньж,
от мен да смъкне цялата измама.
Аз виждам него в тебе, но не знам,
не са ли пак лъжливи мойте чувства,
за някой като тебе аз мечтах,
и някой като тебе ще изпусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
