juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
24.02.2007 г., 12:59 ч.

* * * 

  Поезия
627 0 10
                                   Залъгвах се, че срещам любовта,
                                   и много често мислех, че обичам,
                                   пожар разпалвах в своята душа,
                                   крила си слагах, да, но не политах.


                                   Защото в своя устрем бях сама.
                                   От статуи студени обкръжена,
                                   и въпреки, че давах топлина,
                                   те някак си оставаха си неми.


                                   А воплите ми чезнеха в нощта,
                                   звездите ги поемаха безмълвни,
                                   и аз ги гледах чак до сутринта,
                                   очаквайки и в мене да се съмне.


                                   Очаквайки да дойде онзи мьж,
                                   когото във съня си виждам само,
                                   и с допира си нежен отведньж,
                                   от мен да смъкне цялата измама.


                                   Аз виждам него в тебе, но не знам,
                                   не са ли пак лъжливи мойте чувства,
                                   за някой като тебе аз мечтах,
                                  и някой като тебе ще изпусна.

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??