aichelq (Надя Василева) aichelq (Надя Василева)
1 41
Dec 8, 2006, 4:22 PM

***

  Poetry
945 0 4
  "Ще бъдеш в бяло с вейка от маслина..."

Ще бъдеш сън
            в очите ми невинни,
ще бъдеш глас
            в гласа на тишината,
ще спреш света, когато ме отминеш
и ще изчезнеш
            в мисъл непозната.

Но в този миг
            безпаметно красива
ще те запомня аз,
            любов ще те наричам.
Най-хубавото бързо си отива,
но после цял живот
            го помниш и обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0