Dec 19, 2006, 8:36 PM

* * *

  Poetry
781 0 4
   Като видения на сляп художник,
   дошли от тъмното небитие,
   величествени, светли, невъзможни
   в съня ми идват чужди светове...

   И търся код да ги разчитам,
   дошли безумни в моя сън...
   Дали като прорoчица аз бъдещето си предричам,
   или сънувам  сън във сън?

   Дали родени са от Бог или от дявол 
   тези греховно-светли светове?
   В съня ми нощем се взривяват,
   а  утрото къде ли ще ги отнесе?
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...