Dec 11, 2008, 1:33 PM

***

  Poetry » Love
1K 0 11
 

      свири

     със

пръстите

    ето

      така

   на китара

внимателно

     сякаш

   рисува

        и

     свири

          по мен

 

                          сякаш  

                                платно

                              на което

                        рисува

                           съм

                       сякаш

                         самотен

                            художник

                                   е

                                    той

 

 

            може

            да

    гледа

     през

  пръсти

      във кръгче

            пътува

                 без думи

                     на

                    рамо

                  солени

 

           аз не го питам

             и само

                усещам

                   как

                      е разлял

                       цветовете

                          си

                            в

                            мене

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...