Dec 11, 2008, 1:33 PM

***

  Poetry » Love
1K 0 11
 

      свири

     със

пръстите

    ето

      така

   на китара

внимателно

     сякаш

   рисува

        и

     свири

          по мен

 

                          сякаш  

                                платно

                              на което

                        рисува

                           съм

                       сякаш

                         самотен

                            художник

                                   е

                                    той

 

 

            може

            да

    гледа

     през

  пръсти

      във кръгче

            пътува

                 без думи

                     на

                    рамо

                  солени

 

           аз не го питам

             и само

                усещам

                   как

                      е разлял

                       цветовете

                          си

                            в

                            мене

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...