***
Захвърлих всичките си мрачни мисли,
пречистих тялото си от греха,
но забравих за душата си нечиста,
забравих,
че първо нея трябва да спася.
Над стръмна пропаст се надвесих
и черното надолу ме повлече!
Летях и все надолу,
и сили нямах да се спра,
а слънцето над мен изряваше отново
и света се раждаше в нова светлина.
Събудих се осъзнала,
че съня ми вмъкнал се е в реалността,
че живота черна бездна е
и частица от Вечността.
Сега приела греха,
поемам по пътя си стръмен
и знам, че само така,
духа ми ще бъде безсмъртен.
