Захвърлих всичките си мрачни мисли,

пречистих тялото си от греха,

но забравих за душата си нечиста,

забравих,

че първо нея трябва да спася.

Над стръмна пропаст се надвесих

и черното надолу ме повлече!

Летях и все надолу,

и сили нямах да се спра,

а слънцето над мен изряваше отново

и света се раждаше в нова светлина.

Събудих се осъзнала,

че съня ми вмъкнал се е в реалността,

че живота черна бездна е

и частица от Вечността.

Сега приела греха,

поемам по пътя си стръмен

и знам, че само така,

духа ми ще бъде безсмъртен.