Jul 9, 2015, 12:28 AM

***

  Poetry » Other
593 0 0

Пътувам срещу вятъра,

окъпана в светлина,

пътувам към дъгата,

за да сбъдна своята мечта.

 

Дали ме чакаш там,

да пребъдем заедно във Вечността,

или по пътя бил си ти измамен

и аз отново ще потъна в самота.

 

Ще изгубя пътя към дъгата,

ще забравя своята мечта

и ще бродя сред звездите палаха,

за да търся вечно твойта нежна топлина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...