Oct 4, 2004, 2:22 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0
Знай,че до лудост ти ще ме докараш,
когато близо до мене заставаш
и щом усетя твоя аромат
сякаш попадам във свят непознат.
Обичам да долавям твоето дихание,
това придава някакво очарование
и поглед не мога да сваля от твоите очи,
и си представям,че в света сме само аз и ти.
Обожавам,когато нежно ме целуваш
за мене само ти съществуваш
и няма да забравя с колко обич ме прегръщаш,
и колко пъти си тръгваш,но после пак се връщаш.
Ти за мен си като наркотик
без теб не мога даже миг
не съм на чувствата си господарка
и любовта ми към теб ще бъде вечно жарка.
За теб дори на лудост съм готова,
в живота ти си моята опора
за теб сега са всичките ми стихове
и сърцето вечно тебе ще зове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...