Mar 1, 2007, 1:29 AM

-----

  Poetry
1.1K 0 2
Потънали във нашите проблеми,
пропъдили сърцето във забрава,
опитваме се да решим дилеми,
а любовта къде остава?

Лутаме се в делниците сиви
и намираме в парите красотата.
Мислим си, че сме щастливи,
макар че във нас е празна душата.

Живеем така, сякаш сме умрели -
като призраци бродим на тая земя.
Умираме, сякаш не сме живели,
но какво е живота без любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПразеН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...