Nov 10, 2010, 12:30 PM

♥♥♥

  Poetry » Other
1K 0 0

Студено е,

едва се виждат пламъците.

Тъмно е,

нежно проблясват свещите.

Само за теб

сега си мисля

и ми е тъжно, че си толкова далеч,

а толкова ми се иска...

да си до мен...

да не съм сама...

да те виждам всеки ден

и да сме прегърнати в нощта.

Плача сега.

Сърцето ме боли.

Не искам да съм сама

и в река от сълзи,

да плувам, да протягам ръка...
Да моля без думи

да те върне при мен любовта.

Слънце мое,

вече не виждам...

сърцето ми е твое,

а без теб не издържам...

но тогава силна светлина проблясна.

Виждам те...

успокои се болката ужасна.

Ти дойде,

но в мен още грее страхът,

че ще ме оставиш някой ден...

и ще плача, че не си до мен.

 

♥Обичам те...♥

♥Не го забравяй!!!♥

♥Обичай ме...♥
♥Не ме изоставяй!♥

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...