Nov 15, 2005, 6:06 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 4

Две тъжни зелени очи
отново са вперени в мрака
две чистиголеми сълзи
момчето малко изплака.

То дълго живя в мечти
и лута се безметежно
но животът суров,уви
отне му всичко мило и нежно.

Загуби то всичко в живота
забрави що щастие бе
и само рана голяма,дълбока
остана в това сърчице.

Две тъжни зелени очи
отново са вперени в мрака
момчето и малко дори
и утрото не дочака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...