И тази нощ те няма,
виждам те, ала само някаква измама.
Поглеждам през прозореца във мрака,
виждам те, това е сянката на влака.
Отдалечавам се от тебе с всеки следващ миг,
ала вече късно е, няма как да чуеш моя вик.
хора всякакви минават,
качват се и отминават,
обаче споменът за тебе си остава,
и мъката, че си далече продължава.
Остава ми само да чакам,
да се кача отново във влака, ...