* * *
И тази нощ те няма,
виждам те, ала само някаква измама.
Поглеждам през прозореца във мрака,
виждам те, това е сянката на влака.
Отдалечавам се от тебе с всеки следващ миг,
ала вече късно е, няма как да чуеш моя вик.
хора всякакви минават,
качват се и отминават,
обаче споменът за тебе си остава,
и мъката, че си далече продължава.
Остава ми само да чакам,
да се кача отново във влака,
при тебе пак да се върна,
да те целуна и да те прегърна.
виждам те, ала само някаква измама.
Поглеждам през прозореца във мрака,
виждам те, това е сянката на влака.
Отдалечавам се от тебе с всеки следващ миг,
ала вече късно е, няма как да чуеш моя вик.
хора всякакви минават,
качват се и отминават,
обаче споменът за тебе си остава,
и мъката, че си далече продължава.
Остава ми само да чакам,
да се кача отново във влака,
при тебе пак да се върна,
да те целуна и да те прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Янчев Всички права запазени
