Dec 2, 2006, 12:27 AM

***

Poetry

1.2K 0 9

Нека не ни боли:
ще целуна болката ти,
ти ще измиеш дъжда с лице...
Ще ми простиш ли търпението,
с което те наказах,
или ще ме помилваш
от тъга?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mageni (Мариана Папазикова)

Този стих прави НЕЯ единствена!
Тя е щастливка!

2006-12-23T17:53:36+02:00
Чинаров (Георги)

Ех, f-31 (Креми ), за къде сме без надежда... Поздрави и от мен!
Ласка, не е малко, никак даже.
Djein_Ear, благодаря за мнението и вникването. Сигурно точно това съм имал предвид.
Светльо, краткостта, точно за това говоря. Благодаря ти!
Благодаря на всички за търпеливото и проникващо четене.

2006-12-04T09:14:46+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Лице по-чисто от дъжда, каква красота!
Да целунеш болката на другия е да я поемеш в себе си...Сразена съм от мъдростта на думите ти!
Много хубав стих, пълнота в няколко реда!
Браво!

2006-12-02T15:51:58+02:00
didislava (Дидислава)

Дълбоки чувства, от обичащо сърце !

2006-12-02T15:07:34+02:00
maraq (Марая)

Поздрав!!!

2006-12-02T12:25:52+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0