2.12.2006 г., 0:27

***

1.2K 0 9
Нека не ни боли:
ще целуна болката ти,
ти ще измиеш дъжда с лице...
Ще ми простиш ли търпението,
с което те наказах,
или ще ме помилваш
от тъга?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих прави НЕЯ единствена!
    Тя е щастливка!
  • Ех, f-31 (Креми ), за къде сме без надежда... Поздрави и от мен!
    Ласка, не е малко, никак даже.
    Djein_Ear, благодаря за мнението и вникването. Сигурно точно това съм имал предвид.
    Светльо, краткостта, точно за това говоря. Благодаря ти!
    Благодаря на всички за търпеливото и проникващо четене.
  • Лице по-чисто от дъжда, каква красота!
    Да целунеш болката на другия е да я поемеш в себе си...Сразена съм от мъдростта на думите ти!
    Много хубав стих, пълнота в няколко реда!
    Браво!
  • Дълбоки чувства, от обичащо сърце !
  • Поздрав!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...