2.12.2006 г., 0:27

***

1.2K 0 9
Нека не ни боли:
ще целуна болката ти,
ти ще измиеш дъжда с лице...
Ще ми простиш ли търпението,
с което те наказах,
или ще ме помилваш
от тъга?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих прави НЕЯ единствена!
    Тя е щастливка!
  • Ех, f-31 (Креми ), за къде сме без надежда... Поздрави и от мен!
    Ласка, не е малко, никак даже.
    Djein_Ear, благодаря за мнението и вникването. Сигурно точно това съм имал предвид.
    Светльо, краткостта, точно за това говоря. Благодаря ти!
    Благодаря на всички за търпеливото и проникващо четене.
  • Лице по-чисто от дъжда, каква красота!
    Да целунеш болката на другия е да я поемеш в себе си...Сразена съм от мъдростта на думите ти!
    Много хубав стих, пълнота в няколко реда!
    Браво!
  • Дълбоки чувства, от обичащо сърце !
  • Поздрав!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...