Mar 5, 2005, 8:46 PM

* * *

  Poetry
992 0 0

Не си отивай,
моя любов, не си отивай!
Когато бури те сломят, потърси ме,
 когато никой в скръб не те теши
промълви само моето име 
когато в нощта безутешно тежи,
ти ела -прегърни ме.
Моя любов, толкова дълго те чаках,
не си отивай.
Не се поддавай на чужди страхове,
не потъвай безбрежно  в безкрая.
В живота на всеки има болка и терзания,
но има и любов и разкаяние.
Моля те, не си отивай! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...