Mar 15, 2005, 3:38 PM

:)

  Poetry
1.4K 0 0
...И нека злобата изсмуче кръвната ми плазма,
и нека ирисът ми бавно се топи,
и даже аз пулсът си отново бих ти дала,
но душа, уви, не ще продам..!
Убий ме! Но нека виното по раните се стича
и нека жаждата ти утоля.
Убий ме! С плътта ми ти се нахрани
и гладът ти нека да заситя.
Убий ме! Душата ми за теб ще свети...
Дано денят ти бъде вечен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...