* * *
От болката ми, си се хранил.
От сълзите ми, пил си в жажда.
Сърцето ми, разбито днес мълчи,
не търсещо за себе си пощада.
Какво ти сторих, нима те нараних,
нима ти казах лоша дума...
След моята любов, нима заслужих,
да сипваш във душата ми отрова?
Не бях ли искрена докрай,
не ти ли казах, че една лъжа,
ще срине моят земен рай,
а истината можеше да го пожали...
Със болката си коленичих и се молих.
Поисках сила да простя,и да забравя.
Прости - не чух, от себе си простих.
Дано да заздравее скоро тази рана...
Дано след всички сенки и мъгли,
изгрее слънце, да е топло, чисто.
Дано и Бог да ти прости!
И да забравя твоето име...
От сълзите ми, пил си в жажда.
Сърцето ми, разбито днес мълчи,
не търсещо за себе си пощада.
Какво ти сторих, нима те нараних,
нима ти казах лоша дума...
След моята любов, нима заслужих,
да сипваш във душата ми отрова?
Не бях ли искрена докрай,
не ти ли казах, че една лъжа,
ще срине моят земен рай,
а истината можеше да го пожали...
Със болката си коленичих и се молих.
Поисках сила да простя,и да забравя.
Прости - не чух, от себе си простих.
Дано да заздравее скоро тази рана...
Дано след всички сенки и мъгли,
изгрее слънце, да е топло, чисто.
Дано и Бог да ти прости!
И да забравя твоето име...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
