От болката ми, си се хранил.
От сълзите ми, пил си в жажда.
Сърцето ми, разбито днес мълчи,
не търсещо за себе си пощада.
Какво ти сторих, нима те нараних,
нима ти казах лоша дума...
След моята любов, нима заслужих,
да сипваш във душата ми отрова?
Не бях ли искрена докрай,
не ти ли казах, че една лъжа,
ще срине моят земен рай,
а истината можеше да го пожали... ...