Dec 19, 2006, 12:59 PM

* * *

  Poetry
712 0 12
От болката ми, си се хранил.
От сълзите ми, пил си в жажда.
Сърцето ми, разбито днес мълчи,
не търсещо за себе си пощада.
Какво ти сторих, нима те нараних,
нима ти казах лоша дума...
След моята любов, нима заслужих,
да сипваш във душата ми отрова?
Не бях ли искрена докрай,
не ти ли казах, че  една лъжа,
ще срине моят земен рай,
а истината можеше да го пожали...
Със болката си коленичих и се молих.
Поисках сила да простя,и да забравя.
Прости -  не чух, от себе си простих.
Дано да заздравее скоро тази рана...
Дано след всички сенки и мъгли,
изгрее слънце, да е топло, чисто.
Дано и Бог да ти прости!
И да забравя твоето име...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Тежко въздъхвам при прочита на такива тъжни стихове.Нали знаеш, че нещата започват да се оправят чак когато човек падне до дъното. Пожелавам ти скоро да се издигнеш нагоре
  • не само името, всичко забрави и изхвърли, повярвай в себе си и ще намериш покой!
  • Ако се е хранил от болката ти и е сипвал в душата ти отрова, и те е лъгал, значи не е обичал. Не може да просъществува любов, когато има лъжа. Преболедувай влюбването си и продължавай напред!
  • Джейни, това същият човек, за който пишеше небесните стихове ли е?Нима е възможно след всичко да те нарани?

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...