19 дек. 2006 г., 12:59

* * *

Поэзия

711 0 12

От болката ми, си се хранил.
От сълзите ми, пил си в жажда.
Сърцето ми, разбито днес мълчи,
не търсещо за себе си пощада.
Какво ти сторих, нима те нараних,
нима ти казах лоша дума...
След моята любов, нима заслужих,
да сипваш във душата ми отрова?
Не бях ли искрена докрай,
не ти ли казах, че една лъжа,
ще срине моят земен рай,
а истината можеше да го пожали...
Със болката си коленичих и се молих.
Поисках сила да простя,и да забравя.
Прости - не чух, от себе си простих.
Дано да заздравее скоро тази рана...
Дано след всички сенки и мъгли,
изгрее слънце, да е топло, чисто.
Дано и Бог да ти прости!
И да забравя твоето име...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Благодаря ви!

2006-12-20T12:52:43+02:00
merigold (Мери)

Тежко въздъхвам при прочита на такива тъжни стихове.Нали знаеш, че нещата започват да се оправят чак когато човек падне до дъното. Пожелавам ти скоро да се издигнеш нагоре

2006-12-20T12:06:29+02:00
изречена (Мая Попова)

не само името, всичко забрави и изхвърли, повярвай в себе си и ще намериш покой!

2006-12-20T12:01:17+02:00
LONTANA (Даша)

Ако се е хранил от болката ти и е сипвал в душата ти отрова, и те е лъгал, значи не е обичал. Не може да просъществува любов, когато има лъжа. Преболедувай влюбването си и продължавай напред!

2006-12-20T10:32:11+02:00
ria (Гергана Иванова)

Джейни, това същият човек, за който пишеше небесните стихове ли е?Нима е възможно след всичко да те нарани?

2006-12-20T10:21:51+02:00