От болката ми, си се хранил. От сълзите ми, пил си в жажда. Сърцето ми, разбито днес мълчи, не търсещо за себе си пощада. Какво ти сторих, нима те нараних, нима ти казах лоша дума... След моята любов, нима заслужих, да сипваш във душата ми отрова? Не бях ли искрена докрай, не ти ли казах, че една лъжа, ще срине моят земен рай, а истината можеше да го пожали... Със болката си коленичих и се молих. Поисках сила да простя,и да забравя. Прости - не чух, от себе си простих. Дано да заздравее скоро тази рана... Дано след всички сенки и мъгли, изгрее слънце, да е топло, чисто. Дано и Бог да ти прости! И да забравя твоето име...
Тежко въздъхвам при прочита на такива тъжни стихове.Нали знаеш, че нещата започват да се оправят чак когато човек падне до дъното. Пожелавам ти скоро да се издигнеш нагоре
Ако се е хранил от болката ти и е сипвал в душата ти отрова, и те е лъгал, значи не е обичал. Не може да просъществува любов, когато има лъжа. Преболедувай влюбването си и продължавай напред!
Джейн, ти си един неизчерпаем извор! Стихът ти е много хубав, искрен и тъжен. Не знам защо, но поне за себе си съм установила, че тъгата е по-силна от радостта...(лично мнение)
Поздрави за стиха мила!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.