Dec 6, 2009, 1:35 PM

* * *

  Poetry » Other
681 0 4

 

Пазя те,

каквато те познавах –

най-смелата,

най-силната дори…

Единственото,

за което съжалявам,

е че всъщност,

късно те открих.

 

Късно бе,

а исках да ти кажа,

че бе единствена

във моите очи.

Животът

с липсата ти ме наказа,

а без тебе, Гери,

толкова боли…

 

 

Моля, не оценявайте!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...