May 1, 2006, 7:36 AM

.......

  Poetry
1.1K 0 0

Девствена гора,
шепнещи листа -
половината ми детство мина
в тази долина.

Сенки стари, забравени,
връщат милите спомени:
къщите днес изоставени
помнят мечтите прогонени.

Пустош,
а сред нея - село.
Всяко лято тук се връщам
и мечтая смело.

Мястото, в което
пустотата среща самотата
умолително,някак тягостно -
аз нося гората в сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ShamelessDreams All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...