Jun 4, 2006, 7:26 PM

* * *

  Poetry
1.6K 0 3
Изгуби се по дългия път
в косите ти посребрели,
изгуби младостта си в замяна на мъдрост.
В ръцете сплетени държиш дете,
наричаш го внук и го обичаш от сърце.
Ах, отива си младостта
като вятър по морския бряг,
идва ново начало,
от любов и обич създадено, а
на него всичко му е дадено.
Младостта е кратък миг от вечността,
а старостта - тя идва, когато поискаш,
а не просто така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...