00:03.......:)
Налей ми до половината на чашата.
Сложи две бучки лед, пусни Шаде...
Недей да си припрян - Нощта е наша,
минути няма никой да краде.
Свали сакото и дръпни ми стола.
Свещи ли? Не, Луната е запалена.
Пред теб си ме представяш вече гола
(а още не те гледам кехлибарено!...)
Разказвай ми... За сънищата си,
за всяка своя страшно дълга вечер
за всичките безумно празни дни,
в които аз от тебе бях далече.
Налей си в чашата, до половината...
На дъх от теб съм, можеш да ме вдишаш...
Знам - тази миризма ти е любима,
и знам - за нея утре стих ще пишеш.
... Докосвай леко хладния кристал,
докато аз от погледа ти пия.
От моя поглед вече си разбрал:
копнея да целуваш моята шия!...
Плъзни очи по синята ми рокля
и с парещите мисли докосни ме,
в зениците ми тъмни пусни котва
и тихо прошепни моето име...
Аз ще прошепна твоето, а после
ще бъде всяка думичка излишна...
Дванадесет и три след полунощ е...
И този стих... със устни ще допиша...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
