Стаи за... отдих
АЗ СЪМ!
Поетесата Еди Коя Си.
Дето в стихове те облича.
Ти - не беше ли мъж на жена си?
Нямам идея защо те обичам.
Аз съм! - поетесата тази.
Дето живее в рима...
Както ме знаеш - не мога да мразя.
Но мога да любя! За трима.
Каквото докосна - в любов го превръщам.
Просто - защото го мога!
С едно крило (черното) - те прегръщам.
А бялото - пазя за Бога!
Нямам идея защо те обичам!
Трябва да има някаква грешка.
Нямам понятие от благоприличие.
Ни от закони (човешки).
А може би - шантав каприз на Съдбата?
Някакво недоразумение...
Или просто - въздишка. С отминала дата.
Или - поредното стихотворение...
Няма значение! Вече е късно
да си оскубя перата.
Земята е кална, небето - навъсено.
Ноември - обрули листата.
Няма значение! Вече е есен.
Птиците - също ги няма.
Мене ме знаеш - живея в песен.
По-често - живея в драма.
Плета чорапи. И чакам Зимата.
Вечер - си пощя крилата.
Само че... от тези промени в климата
ме въртят колената.
Темата, всъщност... е вече банална!
Не знам защо я захванах...
Навярно - обичам да бъда скандална?
Освен че съм зла, и пияна.
Явно - обичам да се заяждам.
(Сигурно е от менопаузата)
Стари пожарища да подклаждам -
само с едно въгленче в пазвата.
Няма значение! Помня смъртта си.
Беше... преди хиляди зими.
Аз съм!
Поетесата Еди Коя Си.
А ти... как живееш без име?
Вече е време. Декември е близо.
Всъщност... отдавна е време!
Гола съм! Само по рана, и риза.
Няма какво да ми вземе!
Аз... само привидно си пощя крилата.
А всъщност - си остря перото!
В черупка от мида си пазя Душата.
А бисера - крия в окото.
Какво да ти кажа - темата тази
вече съвсем се износи.
Две чаши любов - една чаша омраза...
А толкова много въпроси!
Какво да ти кажа - темата тази
вече съвсем се изтърка!
Две чаши любов - една чаша омраза.
Коктейла - ти го забърка.
Какво да ти кажа - темата тази -
вече съвсем се изчерпа!
Две чаши любов - една чаша омраза.
Наздраве!
Със двете - аз черпя!
Ти само кажи - едно странно съзвучие
как побираш в две рими прости?
Как съчетаваш семейното благополучие -
с почасов отдих. В Стая за... Гости.
Какво несъвместимо съзвучие!
Вселени човешки пребродих...
А семейното благополучие -
се крепяло на... стаи. За отдих.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Обичам те, любов!!!
