Как само си се предрешил,
разбойнико,
чак не мога да те позная.
Слънцето вдън земя си прокудил,
дъжд и вятър на воля раздаваш.
Къде ти е златното жито,
дето пълни хамбари?
Знойното пладне къде ти е -
в потоци буйни прохлада намерило?
Къде са ти звездните нощи,
дето мира не дават на никого?
Хайде, халоснико,
заприличай отново на себе си:
любим на всички горещник.
© Иванка Гичева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
