* * *

Jul 10, 2010, 5:49 PM

Poetry

617 0 5

Как само си се предрешил,
разбойнико,
чак не мога да те позная.

Слънцето вдън земя си прокудил,
дъжд и вятър на воля раздаваш.
Къде ти е златното жито,
дето пълни хамбари?
Знойното пладне къде ти е -
в потоци буйни прохлада намерило?
Къде са ти звездните нощи,
дето мира не дават на никого?

Хайде, халоснико,
заприличай отново на себе си:
любим на всички горещник.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-01-24T14:04:26+02:00

много, много хубаво..
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-07-11T13:13:11+03:00

игриво и изискано ))))

възхищавам ти се, Маестро
не се сърди - не мога иначе ;Рр
yotovava (Валентина Йотова)

2010-07-10T21:05:34+03:00

То името си му е в края - ГОРЕЩНИК.
Поздрави, хубаво е
Laska (Ласка Александрова)

2010-07-10T18:12:20+03:00

хубаво е!

Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2010-07-10T17:50:15+03:00

скоро, Иване, скоро

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works