* * *
Как само си се предрешил,
разбойнико,
чак не мога да те позная.
Слънцето вдън земя си прокудил,
дъжд и вятър на воля раздаваш.
Къде ти е златното жито,
дето пълни хамбари?
Знойното пладне къде ти е -
в потоци буйни прохлада намерило?
Къде са ти звездните нощи,
дето мира не дават на никого?
Хайде, халоснико,
заприличай отново на себе си:
любим на всички горещник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
