Александър_Василев (Александър Василев) Александър_Василев (Александър Василев)
20
Jan 22, 2009, 10:52 AM

* * *

  Poetry » Other
670 0 1

Света дълго ме ухажваше,

преди да може да ме обладае.

Живях много преди да осъзная,

че вече не съм дете.

Отдадох се на болката,

за да вляза в сърцето й

и да я контролирам.

Хората дълго ме чакаха

докато кажа думите си.

Продадох чистотата си

за малко повече човечност.

Грешен съм,

за да бъда като

всички останали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0