***
Фаровете отразени в локви,
уличните лампи под вълни от сняг.
В облаче пренесе се дъхът ми, дрехите са мокри,
горещи са ръцете, но сърцето ти препуснало е в бяг.
Блоковете наредени по конец,
бетон прегръща хората заспали.
Спи и техният звънец,
вие снежна буря, гърчи се и гони,
избягалия вятър никога не ще прежали.
Ще тръгна по снега,
от сълзите си ще пия, смесени със скреж.
От зимата до нова зима се търкулна любовта,
спаси я, нека не умира -
както стъпките ми ще изчезнат под поредния валеж...
© Безстрашна All rights reserved.
