Apr 12, 2008, 10:54 PM
* * *
Нощта изгаря в очите ми,
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв,
е останал само страхът.
Зад стени от лъжи се опитваме
да се скрием от себе си.
А светът препуска, потънал в
безразличие и ни оставя сами,
уплашени и изморени от опитите
ни да го догоним.
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв,
е останал само страхът.
Зад стени от лъжи се опитваме
да се скрием от себе си.
А светът препуска, потънал в
безразличие и ни оставя сами,
уплашени и изморени от опитите
ни да го догоним.
© В.К All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Светът не е безразличен, само ние си мислим така!
-
Доста мъдро за твоята възраст.Поздрави.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
