dark_queen (В.К) dark_queen (В.К)
1 25
Apr 12, 2008, 10:54 PM

* * *

  Poetry
926 0 2
Нощта изгаря в очите ми,
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв,
е останал само страхът.
Зад стени от лъжи се опитваме
да се скрием от себе си.
А светът препуска, потънал в
безразличие и ни оставя сами,
уплашени и изморени от опитите
ни да го догоним.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9