12 abr 2008, 22:54
* * *
Нощта изгаря в очите ми,
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв,
е останал само страхът.
Зад стени от лъжи се опитваме
да се скрием от себе си.
А светът препуска, потънал в
безразличие и ни оставя сами,
уплашени и изморени от опитите
ни да го догоним.
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв,
е останал само страхът.
Зад стени от лъжи се опитваме
да се скрием от себе си.
А светът препуска, потънал в
безразличие и ни оставя сами,
уплашени и изморени от опитите
ни да го догоним.
© В.К Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Светът не е безразличен, само ние си мислим така!
-
Доста мъдро за твоята възраст.Поздрави.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
