Feb 29, 2008, 11:18 AM

* * *

  Poetry » Love
1K 0 2
Да замълчим...
така е добре...
Докрай похарчихме
и последната монета обич
и потънахме в морето без лято.
Да замълчим, така е добре.
Уморени клепачи пулсират в нощта
и тихичко стенат.
Не е нужно да се заблуждаваме.
Ние вече се обричаме
на попътния вятър
в две различни посоки.
Да замълчим, така е добре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Vaska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...