В нечии чужди очи
и в парче шоколад,
в есенните треви
и в сърдития град,
в саксията празна,
в счупено огледало,
в тишината заразна
си създай нещо цяло!
В чаша студено кафе,
в празна кутия бонбони
стопли своите ръце
с чудесата милиони.
В паяжинката висяща,
в купата с плодове,
във възглавница спяща-
виж, намери си Сърце!
© Лилия Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
