В нечии чужди очи
и в парче шоколад,
в есенните треви
и в сърдития град,
в саксията празна,
в счупено огледало,
в тишината заразна
си създай нещо цяло!
В чаша студено кафе,
в празна кутия бонбони
стопли своите ръце
с чудесата милиони.
В паяжинката висяща,
в купата с плодове,
във възглавница спяща-
виж, намери си Сърце!
© Лилия Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
