Харесвам очите ти. Сини, черни и зелени.
Няма нужда от приказки. Когато впил си поглед в мене.
Зениците ти са черни дупки.
Унищожават всичко живо.
А ти отново свеждаш поглед. Отново срамежливо.
Знам, не мога опиша. Всеки цвят във тези две вселени.
Предполагам мога с дни да пиша. Да пропадам. Да умирам. Да се смея.
Но пред твоя поглед вечен. С думите си ще бледнея.
Страх ме е, повярвай. Не мога да се взирам вече.
Пътищата ти са капиляри. Червената вода отново се разтече.
Подарявам ти въздишка. И последен поглед. Последните ще са, обещавам.
Не ме мрази, че те обичам. За последно във очите ти оставам.