Jul 17, 2009, 2:58 PM

* * *

  Poetry
696 0 0

Тя няма тая власт

да те контролира, както аз.

Пропадаш с нея ти

и добре го знаеш, нали?

Каквото беше, беше преди.

Изгуби ме ти.

Оставаш в миналото ми,

продължавам напред, разбери.

Затъваш все повече с

алкохол и пари.

Хайде, върви при леките жени.

Които за живота не говорят,

а за малко бяло на бога се молят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йолина Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...