Е, взе ми хляба -
Душата не!
Ще ти е радостно,
но докога?
Заспиваш ли си тихо,
кротко сънищата идват ли?
Навярно -
щом можеш хляб да вземеш,
да не дадеш,
можеш и да спиш.
Стоиш си на бюрото,
до кога?
И мъчи ме едно -
след теб,
по-страшния пристига -
с тежка стъпка, с твърда длан...
Горко ви, хора, идващи след мен!
© Мая Тинчева All rights reserved.