* * *

Е, взе ми хляба -

Душата не!

Ще ти е радостно,

но докога?

Заспиваш ли си тихо,

кротко сънищата идват ли?

Навярно -

щом можеш хляб да вземеш,

да не дадеш,

можеш и да спиш.

Стоиш си на бюрото,

до кога?

И мъчи ме едно -

след теб,

по-страшния пристига -

с тежка стъпка, с твърда длан...

Горко ви, хора, идващи след мен!