maikata
194 results
Поръсена със скреж
Почти зелена,
Ме накара да забравя,
Че иде зима.
Върху босата ми пета ...
 
Любов скрита
под зимните дрехи на неверието,
в сенките на страха
някой да не те види,
да те познае, да те открие, ...
  49 
Събирам надежда.
Зрънце по зрънце.
Всеки ден.
През нощта
луната ги полива.
  48 
Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време ...
  57 
Така или иначе
Ще преживея, приятелю и без тебе,
без престорените усмивки,
без утешението лукаво,
защото не съм го искала. ...
  70 
Трябва ми толкова малко-
спомен като речно камъче
скрито в роклята на реката,
смях на дървета,
които говорят помежду си, ...
  54 
Някакви приятели
Има ги всеки.
Когато е тъмно,
скрити в сенките,
когато е светло ...
  59 
В душата не може да се появи дъга, ако в очите не е валял дъжд.
индианска мисъл
А аз валя. От толкоз време.
Превърнах се в облак,
езеро, река. ...
  86 
Все някога ще намеря ключа.
Ще тръгна тогава към тебе
и явни ще станат
скритите тайни
и чистите мисли, ...
  73 
Ще сложа на масата
тая вечер чаша вино.
Ще изпия всичките спомени,
ще престана да мисля,
че не мисля за тебе. ...
  119 
Беляза живота ми
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли... ...
  78 
Да се радвам.
Да създавам случвания,
в които съм щедра и смирена.
Сега е времето да вкусвам въздуха.
Да си взема цвете. ...
  114 
Вечерта е блага, блага,
на захарче прилича.
На прозореца ми лястовици
свиват си гнездо.
Децата им ще пеят, пеят, ...
  621 
Вали над тънките стрехи,
разстила светло одеяло,
ръми, не спира,
звънят дъждовните камбани,
а пролетта с тънки пръсти ...
  192 
Светло ли ти е небето?
Има ли много цветя?
Откакто замина все вали.
Казват май, затова.
Аз си мисля, ...
  208 
Загубих се
в междуредието на дните,
в мълчанието,
в очите на случайните хора,
с които се разминавам, ...
  260 
Зелените коси на реката
в безпаметното лято на младостта,
сънувам златните точици в очите ти,
които приличат на жълтите камъчета
украсили роклята на реката. ...
  182 
Времето иска да се усмихне.
Тича между намръщените хора.
Присяда до старата ограда,
няма кой да я пребоядиса,
стопаните отдавна не живеят тук ...
  468 
Не искам
да те пусна още, лято.
Не искам да се люшнеш
на есента по сребърната мрежа,
която паякът плете ...
  282 
Никой не живее в тази къща.
Остана си сама и
тропа дворната врата
от вятъра
загубила ...
  277 
да призная колко ме беляза
усмивката ти преди хиляди лета,
болежката от лявата страна
няма да призная.
Сега съм есенна жена, ...
  209 
Сънувам.
Белите нозе на младостта си
стъпнали в зеленото на очите ти,
червените реки на вените
към пристанището на сърцето ми. ...
  259 
Зад хребета на планината
гола от зимата, времето, брадвите
слънцето прави пътека,
за да стигат сърните до извора.
Само сърните, слънцето и ловците ...
  712 
Някъде си забравих очите.
Колкото и да ги търся,
разбирам че си отидоха с тебе
и не мога сутрин да погледна слънцето,
ако не потърся хълма- ...
  316 
Без страх,
жал, мисъл за утре,
разпилях те сърце-
по склоновете на неверието
и успокояващата наивност на вяра ...
  908 
БАВНО
Си отива лятото от мене.
Стъпва на пръсти
и се свива денят
под синьото на небето, ...
  230 
На завоя, където се скриват
мислите, думите, чувствата
и реката разстила зелената рокля
и си мисли,
че небето прегръща, ...
  272 
О, Боже, колко закъснях
за истинското си живеене.
Отминаха лета, слънца
и тяхното стоене,
което за вечност припознах. ...
  240 
На завоя на селцето,
преди да изкача билото,
преди да дойде вечерта,
преди да си отидат напълно
снега, студа, думите- ...
  228 
Толкова дълго мълчат
телефонът,
приятелите,
ти.
Плаша се, ...
  267 
О, Ден,
с радост, мъка и любов благословен!
Зад ъгъла се скри развял
момчешка бяла риза-
платно на кораб, ...
  286 
Говорете важното,
може да е много,
може да е малко,
или колкото трябва.
Говорете за облака, ...
  483 
Нищо
от мене повече не ще получиш.
За други даровете на съдбата
във сребърния съд на чистотата
денят приготвил вече е. ...
  474 
Тъгата,
Приятелю, не е за всеки.
Ще ти разкажа-
избира нежните жени,
повлича крехките души.. ...
  605 
Господ си съблича ризата
духом нищите да облече.
Колко ризи, Господи ти трябват,
нямаш вече и една.
Как облича се душата голата, ...
  1106 
Тръгвам си-
От приятели някакви.
От обещания никакви.
От лицемерие всякакво-
Вземам си само торбичката, ...
  380 
Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...
  403 
Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...
  670 
А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...
  475 
Отдавна
не съм те срещала, приятелю,
не си ме виждал, не си ме мислил.
Разделиха се пътеките в късното ни лято
и ранен сняг косите ни покри ги. ...
  384 
Random works
: ??:??