Mar 27, 2009, 9:29 AM

27 Март 

  Poetry
753 0 14
Много често тихо разговаря
по улиците, докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.
Словата от различни житиета,
като на лента в мозъка вървят.
Смесица от проза и куплети
от минали спектакли му звънят.
Яви ли се пред публика, забравя
болежките житейски и проблемите,
които във гримьорните оставя,
за да запази светостта на сцената. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??