27 мар. 2009 г., 09:29

27 Март 

  Поэзия
756 0 14
Много често тихо разговаря
по улиците, докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.
Словата от различни житиета,
като на лента в мозъка вървят.
Смесица от проза и куплети
от минали спектакли му звънят.
Яви ли се пред публика, забравя
болежките житейски и проблемите,
които във гримьорните оставя,
за да запази светостта на сцената. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??