Jun 22, 2011, 11:51 PM

* * *

  Poetry » Love
896 0 0

Години наред те търсих,

чаках да се появиш

и с любовта си да ме обградиш.

Самотата да забравя

и в прегръдките ти да се оставя.

Любов такава не съм изживяла до сега,

надявам се и с теб да е така.

Моля се да не те загубя,

защото в другиго не ще се влюбя.

Само на тебе вярвам,

затова не ме предавай

и моля те, живота ми не разрушавай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...