Jun 15, 2014, 7:09 PM

*****

  Poetry » Love
578 0 0

Любовта ми като счупена чаша

се разби на парчета във мойте ръце

и отдавна отказва сърцето

да събира парче по парче...

 

Тази чаша бе пълна догоре

преди толкова много лета

със целувки, със нежност, със обич,

а какво има в нея сега?!

 

Безразличие, мъка, умора

я изпълват докрай, до ръба...

И отдавна е с ясна присъда -

на парчета във мойте крака...

 

... И не зная какво да направя,

не остана надежда сега,

че от тези парчета ще мога

свойта чаша-любов да слепя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...