Feb 29, 2008, 1:22 PM

* * *

  Poetry » Love
806 0 15

Събрах света около мен във шепи,
не бил чак толкова голям...
Протегнах си ръцете, двете,
и в миг събрах го там.

Надникнах предпазливо в тях,
да видя всъщност цял ли е? -
оказа се, че съм побрала...
твоята любов, едно сърце...

И сякаш плам опари ми ръцете.
Разтворих ги - от там политна
чудно птиче - песнопей,
и тръгнах подир него, без да искам.

Последвах го - безмълвна,
а от някъде звучеше песен.
Нежност изпълни моето сърце,
понесе ме... към тебе, полетях...

NG/nnn

28 февруари 2008

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...