Събрах света около мен във шепи,
не бил чак толкова голям...
Протегнах си ръцете, двете,
и в миг събрах го там.
Надникнах предпазливо в тях,
да видя всъщност цял ли е? -
оказа се, че съм побрала...
твоята любов, едно сърце...
И сякаш плам опари ми ръцете.
Разтворих ги - от там политна
чудно птиче - песнопей,
и тръгнах подир него, без да искам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up