***
***
Боли... До сетната костица,
и всяка клетка ме боли.
Мъглеят мисли и зеници,
дори когато не вали.
Тежат умора и тревоги,
тежат превити рамене,
но знам, че мога, още мога!
(Или си спомням как поне...)
Не, няма да сваля крилете –
напук на острия плексит!
Ще ги размахам, даже двете,
макар, че битият е бит...
Но от любов не се умира –
да бях отдавна вече труп.
Понякога ми се събира
по тонове на ден на куп!
И затова така я пръскам –
съвсем, напълно безвъзмездно.
Дори да зная, че е късно
за среща под липите звездни...
Р. Ч. Лондон, 12/05/2018 23:21
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
