Докато се усетя ми отесняха обувките.
Наесен земята е страшно гладна.

Пътувам към себе си и измислям бъдеще.
Моля се в него звезда да падне.

На четиридесет и пет, за четиридесет и пет гроша
няколко правителства ме препродадоха.

Стоя си у нас напук и гледам лошо.
Нищо, че виза за Канада няма.

Растат ми мъдрите коси. По- нежна кожа.
Расте и камъкът над прахта на тате.

Звездата над мен - грее с тревога
И лъч протяга. Да ме погали.